КРАСУТА Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са зверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и терлици, с чорлава куса мязам кат на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със език, плюх са дан са уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Са умислих утведнъшки - как навън ш' въря? Момцити ку са натръшкат кату ма съзрат? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, кату заблеста... И къдету койт' ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм таквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми са е присънила буйна красута. Скуркузъбел съм, мий ясну - ич дан ма съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа да ма ущипи! ( пу възможнус мъж! )